Aрхитектите от Студио ДЕСЕТ обявиха победителя във второто издание на студентския конкурс, организиран ежемесечно от списание ДОМЪТ. Адмирациите този път са за Юлиана Върголомова и проекта й за хранителен комплекс, разположен в Младост 3 в столицата. Юлиана е родена в София, студентка е 5 курс в Университета за архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Наградата за нея ще бъде едномесечен стаж в едноименното студио, както и СПА уикенд за двама. Но нека най-добре представянето на прокта-победител дойде от самата Юлиана…
…архитектът коментира
Ситуацията се намира в Младост 3 – място, предизвикващо недвусмислени асоциации… панелни блокове, „квартал-спалня”. И там, в междублоковото пространство търсим място за един хранителен комплекс. Дори на хартия задачата звучи невероятно сложна – от една страна надали живеещите в този квартал са целевата група, към която се стремят класните ресторанти, а от друга – търсим една много сериозна причина да докараме хората, които не живеят наблизо точно там, точно в нашия ресторант, бидейки разположено на едно нецентрално място с лоша репутация. Същевременно задачата привлича с все по-назряващата проблематика за благоустрояване и съживяване на панелните комплекси, вплитайки в тях и обществените функции. И всички тези разсъждения ни водят там… на място. А ситуацията се оказва далеч по-сложна. В междублоковото пространство, там, където бихме очаквали да има паркове, градинки или ако не толкова утопично, поне нещо с обществени функции, намираме чисто „нови”, „съвременни” жилищни кооперации… някой е имал упражнение по максимално усвояване на територии с нетрадиционни градоустройствени решения. Градоустройството, разпределенията, визията, фасадите… всичко това ме кара да се замисля кое е по-малкото зло – панелките или „модерните” здания! А все си мисля, че не отчитането на „по-малкото зло” ни се иска да е критерият за „добро”. Градоустройствено – нищо общо; разпределения – отчайващи; паркинги – недостатъчни, дори и за удовлетворяване на законовите разпоредби; визия – казват, че е субективна, затова само ще кажа, че не си „говорят” с нищо наоколо. А на мен персонално определено ми „говорят”, но не и нещата, които искам да чуя.
